Развитието на индуктивността
Oct 18, 2019| Зареждайте безопасно със SChitec
Развитието на индуктивността
Индукторът е елемент, който може да съхранява електрическа енергия в магнитна енергия и да я съхранява. Конструкцията на индуктора е подобна на трансформатор, но само с една намотка. Индукторът има определена индуктивност, която блокира само промяната на тока. Ако индукторът е в състояние, в което не тече ток, той ще се опита да блокира протичането на ток през него, когато веригата е включена; ако индукторът е в състояние, в което тече ток, той ще се опита да поддържа тока, когато веригата е изключена. Индукторите са известни още като дросели, реактори и динамични реактори.
Най-примитивният индуктор е бобината с желязна сърцевина, използвана от британеца М. Фарадей през 1831 г., за да открие електромагнитната индукция. През 1832 г. Дж. Хенри от Съединените щати публикува статия за феномена на самоиндукцията. Хората наричат единицата индуктивност Хенри, наричана Хенри. В средата на -19-ти век индукторите са пуснати в практическа употреба в телеграфи, телефони и други устройства. През 1887 г. Х. Р. Херц от Германия, през 1890 г. индукторите, използвани от Н. Тесла в Съединените щати, са много известни, наречени намотки на Херц и намотки на Тесла.


